Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
19.10.2007 22:09 -
Защото ме има
Боли ме нещо над сърцето. Странна болка, остра и постоянна. ЩАСТЛИВА СЪМ. Щастлива, че още чувствам, че чувствам нещо, дори това да е болката. Та нали това показва, че още живея, че продължавам да бъда. Все още не съм притъпила сетивата си, мога пак да усещам усмивката на устните си, слънчевият лъч в кондензирано състояние върху миглите си. Пърхам! Изкачат от игривите ми очи прашинки живец, заразно е :)
А пък аз съм си щастлива. Обичам. И болката си дори обичам, какво бих правила без нея. И продължавам нататък, напред и нагоре, криволича понякога, не съм съвършена, отклонявам се, изгубвам се и пак се намирам. За да почувствам как небето синее и всичко в мене оранжевее. Благодарна съм и за звездите и за небето, и за топлотата и за студа, и за красотата и за обичта. Вече болката не буди в мен тревога. Давай боли, продължавай в същия дух…докато и моят дух не се измори от щастие. Та дотогава ще съм жива. И после ще ме има, ако не във тялото, в което съм се свикнала, то поне в изгрева и цветето и в усмивката в сърцето и в опиянението и в небето…
Защото ме има!
