Самотна съм. Самотна и лоша. А снощи?

*

- какво правиш със мене........?

- обичам те..?..!

.........

*

Странна е човешката природа. Пасков споменаваше, че любовта е „смъртоносно ужилване с щастие”. Безмерно щастие, бих добавила.

Но какво се случва когато умреш от щастие? Прераждаш ли се, или помръкваш? Възможно ли е в един момент светът да е изчезнал, облян в ненаситна светлина, да се чувстваш защитен, топъл и истински (обичан), а в друг да си най-големия самотник сред най-безбрежната, зловееща тълпа? Най-неясни са мислите ми. И ти не си ми ясен, а аз съм си непозната. Толкова много

*

 

*

 

*

*

питанки....?.????....?.????...?....??????????....????.???????.?...?....?????.???.??....???....?????....
???.....?????????.....????...?????????????......??????......??????????............???....??????......?????
????..?????????.......?....???????????....?.......?????....??..????????....??????

забелязала съм, че винаги след някой хубав ден и най-вече след особено хубава вечер на другия ден ми е празно и криво. правилно ли съм уловила ситуацията?...тъй че, ако тук трябваше да изкаже своето мнение една моя приятелка, щеше да каже, че това е нормално :)

Мисля, че си уловила ситуацията повече от правилно. Благодаря за проницателността... Не искам обаче това да е нормално..(присвивам устни)

ехх :) и аз не искам, но трябва да има баланс между сладкото и горчивото
Захаросана усмивка с карамелен привкус - много ми харесва

Това е предполагам тривиално усещане ... а Пасков е доста дълбок (за мен поне) автор .... добре го е казал, ако и да е грешно

Любовта е случване на невероятни чувства и вопли и търсене на ответност Тя се усеща и се приема като нещо особено невероятно тя не е даденост Тя е случване тя е преживяване изпълнено със щастие и мигове които ти се иска да не свършват

--- ----
-------------------------
-------------------
-------------
--------
----
-