Говори се,че за любовта няма граници.

Че лицемерието се пренебрегва,

че лошите хора са навсякъде,

че животът убива оптимизма..

Не вярвам.

Това странно и измъчващо ме безверие ще ме погуби.

 

Загубвам се.  

Вглеждам се в прозрачните, изкривяващи пространството дъждовни капки

и се разпилявам.

 Пилея се както светлината,

пречупена от неумолимите капки се разсипва на многобройни шарени струи.

 Губя се в хорските погледи,

в далечността,

в настоящето.

Разпилявам се между пръстите ти.

Липсвам.

 

Зверско зрелище.

Хубаво е да се пилееш.

Шляя се…

после някой ме награбва със шепи,

аз се раздавам,

уморявам се

и

 после пак.

Странни мисли,

непомисляни помисли,

прелестни усмивки,

безкрайни маски.

 

А ако накрая сама не мога да се позная.

?

 Или по-лошо..

ако не мога да се открия.

Къде съм,

коя съм,

съм ли?,

такава ли съм,

близо ли съм,

искрена ли съм.

 

Навярно не.

 

Навярно.

 

* моят празен поглед.

ТОВА, ГОВОРИ СЕ, НЕЩО НЕ СЕ ГОВОРИ

НЯКОЙ СИ ЧЕТЕ ЛЕКСИКОНА ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ

Та аз съм си още в детските години.. За щастие.

Благодаря за коментарите, много ме радва, когато някой го е грижа, до толкова че да и остваи част от себе си. =)))))

..просто е, много боли когато почнеш да виждаш и чуваш, не детското във хората... Но не забравяй -"Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.)"
ОБИЧАЙ, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО-ТОВА ПОМАГА!!!